24 май
(25.05.2009)

бат Сандо самотен,
със занимания като администратор и програмист
осмисляше живота си,
и изкарваше пари за храна и хралупа.
Компютъра си той за игри рядко ползваше,
телевизия не гледаше, освен розовите серии и новините.
Според него телевизията и медиите създават култура, която подтиква към агресия,
към повърхностно мислене, направо кутия за идиоти.
Бат Сандо не обръщаше много внимание на външния си вид.
Ходеше с едни и същи дрехи, докато не станат на парцали,
за него беше важно да са чисти и удобни,
а това което е важно е човека в тях да има излъчване.
По политически убеждения бе социалист,
присмиваше се, и понякога мразеше тез дето харчат пари за стоки луксозни.
Ресурсите на земята са ограничени, защо да ги изразходваме за неща които не са ни жизнено необходими?
Политиците му изглеждаха като жалки палячовци,
които дори и капка си нямат понятие какво искат хората и как да ги управляват,
но на избори Сандо винаги ходеше,
за да избере по-малкото зло.
Обичаше бат Сандо освен пред компютъра,
да се занимава и с коли и селско стопанство.
За него бе удоволствие страхотно,
на село с лопата или мотика на слънце да работи земята.
Това подобряваше настроението му,
и сякаш му осмисляше живота, запълвайки някаква празнота.
По колите си ровеше с кеф,
когато имаше време,
с удоволствие изкарваше часове в ремонт на превозните средства.
Механизмите на автомобила някак го връщаха на земята,
компенсирайки абстрактността на компютрите.

Тези дни бат Сандо отиде на изпит пред Майкрософт.
Пи хомеопатично разредена змийска отрова,
и това даде му силна логическа мисъл,
успя теста да реши, тъй щото изпита да мине,
макар и с не много добър резултат.
Изпита бе безплатен, с ваучер за студенти.
Щом е аванта, що да не го ползва,
нищо че никой не му иска сертификата от изпита.
И така бат Сандо назначи дата за изпит месец по рано,
и седна да учи.
Учеше вечер, или пък по време на работа ако може.
Тоз път четеше само, без да решава тестове,
и оказа се че така е по-добре.
За да подобри концентрацията тичаше сутрин.
Оказа се обаче, че едночасовите сутрешни кросове,
са като наркотик - почнеш ли веднъж, само можеш да увеличаваш дозата.
Първо почна с 30 мин крос, после с 40, 50 и т.н.
Докато увеличаваше минутите бе добре,
но когато се наложи да намали времето или да пропусне крос,
тогава организма му редактираше със самоагресия,
разтройство и влошена концентрация.
На изпита бе спокоен,
реши теста 45 мин преди края на времето
и взе да преглежда въпросите.
Коригира само един,
и приключи теста 50 сек преди края на времето.
Винаги се бореше до край,
дори и да не се чувстваше добре,
или когато успеха изглеждаше недостижим.
Така успяваше.
От опит бе установил, че ако теста му изглежда лесен отначало,
вероятността да го скъсат е по-голяма.

И така взе той още един изпит, и отиде на село да смени гърнето на шкодата си, и да празнува сбора на 24 май.

И така изпит подир изпит.... Microsoft certified

haresa mi